Хардуерни хроники - част I

Дъно-плакия

Абе като го погледнеш - нищо особено. Дъно като дъно. Но проблема е, че най-гнусните зайци-мутанти изскачат и от най-ниските и невинни на пръв поглед храсти. Храстченца направо! Първо какво да ви кажа - всеки хардуерист или някой, който поне малко си има понятие за какво става дума ще ви каже, че повечето компютърни чарколаци по дефоулт са крехки като яйца от пъдпъдък - а си ги чукнал малко по рязко, а е станал гаф. Да не говорим, че по неписаните, но солидно действащи закони на Мърфи и Титмайер, крехкостта на даден компонент се увеличава обратно пропорционално на приближаването на края на гаранцията на съответния чаркул - разбирай колкото е по-голяма вероятността софийските копелета-доставчици да ви откажат гаранционно обслужване, толкова по лесно се трошат шибаните боклуци!
Whatever...
Аз лично какви ли не дивотии съм виждал при дългогодишните си занимавки с РС железарии. Помня някъв пич един ден беше нахълтал в офиса. Носеше си харда копелето - значи представете си следната гледка - нещастния хард увиснал на остатъци от IDE кабела и захранващия си кабел, а оня ми ти пазвантин при всяка крачка му набива по един шут, при което въпросния диск описва красива полу-дъга във въздуха и по силата на гравитационното привличане пак се устремява към мокасинката 42 размер на разгневения си собственик...
Или един път двама пича се дотътриха в странен еквивалент на Сиамските близнаци - единия нарамил монитора, другия останалото и се движеха като тромав Икарус по простата причина, че всички съединителни кабели между монитора, мишката, клавиатурата и основното тяло на компютъра си бяха на мястото - просто пичовете не знаели как да ги разкачат и не посмели за да не повредят нещо... Гледката как двама пухтящи, пълнички пишман-компютърджии заобикалят внимателно ъглите гънейки се като тромава двуглава гъсеница и попържайки всичко хай-тек е достойна за възхищение! Някой хора биха платили за да видят такова нещо...
Та за въпросното дъно...
Абе дъно бе - дъно. Прост, шибан (вече и морално остарял с 100 години) чипсет i815. Assembled by Abit btw - не какво да е. Щастливи времена бяха - ехей! Страхотен чипсет и всичко... както и да е.
Та дъното пристигна в найлоново пликче с изглед все едно преди текущата си функция на опаковка за важен компютърен хардуеър е служило за постелка на семейство новобрачни таралежи, които са се съсипвали от секс. А после съм почти уверен, че въпросното найлонче е пропътувало много километри под формата на завивка за нечий автобусен радиатор през зимата и е завършило бурния си житейски път като вид хипопотамски "Орбит" в Софийския зоопарк. След което нечий шопски гений е решил, че няма по добра окомплектовка за дъно на Абит от въпросното найлонче.
Така се сдобих аз с тоя артикул. За диск с драйвери не мисля, че стана дума - фирмаджията ми обясни любезно, че при условие, че така благосклонно и милозливо ми е позволил да му заплатя тлъстата сума която ми е поискал за въпросното дъно, не е удачно да проявявам капризи и величествени изисквания, тръшкайки се за някъв си незначителен диск с драйвери. За книжка не посмях да отворя дума, защото си личеше, че човека е разстроен...
Стиснал в потни длани ценната придобивка изприпках към къщи, втурнах се в стаята си с устрема на влитаща в хралупата си след нощен лов гарга с идеята да забия час по скоро пръсти в изстрадалата Zida която знам, че се спотайваше на дъното на кутията ми и трепереше от страх!
След малка вихрушка от кабели, пирамидки, отверки, силиконова паста и изтърбушени фанове дънцето се спусна в уютния си нов дом.
Следва игнишън! 3,2,1 старт - Виндозето забива!
Ура! Иначе щях да реша, че нещо не е наред по дяволите! Разбира се, че е редно да забие! Ново дъно е това, ей! Да не е джиджи-биджи! То Виндозето само кат' си мръдна мишката иска инстал на 10 чишита драйвери и незабавен рестарт, та какво остава за ЦЯЛО ДЪНО!
Профилактична реинсталация и 2 часа по късно се радваме на възможностите на прословутото SoftMenu III. Бе хубава работа - Пентиумчето 3 се оказва че бачка стабилно и кротко на 145 Mhz шина и всичко е песничка и тралала...
Се битти са комендиятаааа. Да, ама зафати трагедията...
По някое време през нашата нова и плодотворна възка с въпросния Абитски артикул, дънцето взе да проява капризната си, женска природа.
РС-то без видима причина реши че няма да иска да пали без предупреждение и закономерност... Цъкаш - не пали. Пак цъкаш - пак не пали дееба мама му!
После изведнъж и ненадейно - ей така по детски се оправя.
И така като заваля - че цяла неделя...
Един път така, втори път, трети, десети - абе прави си ги тези магарии и това е!
Да ама аз си трая. Щото знам какво ще стане ако изрева за гаранция! Щото вижте сега то дъното си бачка във всяко едно отношение! Само тоя проблем с паленето!
И си знам - ще го дам на ония лайнари във фирмата и оня готиния пич "Кви книжки, кви 5 стинки, кви дискове с драйвери" - нали се сещате, ще рече - "Ами остай го пич ще го пратим на софианци - ела след 2 седмици"
И ще дойда аз след 2 седмици, и пича ще ми връчи дъното - малко подозрително покрито с гъст слой прах - и ще каже: "Готово бе пич - сичко е ок" и аз ще си се прибера, ще го ръгна дъното, ще цъкна "Повер Он" бутона и... аха познахте - няма да запали.
Та трая си аз...
Хубаво ама един ден гаранцията започва да изтича, като тънка струя пясък в часовника на Смърт и аз си викам - абе дееба аз това дъно ако му свърши гаранцията, и като зема след гаранционно да го продавам, и като скива евентуалния му бъдещ собственик какво кирии прави - ебали си мамата! Иди обяснявай, че не си камила! Демек отиде ми честта заради това пусто дъно!
И решавам аз - ще го изгоря аз това дъно ако ще да спра АЕЦ-а в Козлудуй!
И почвам аз да го мъча - първо викам ще почна по тривиално така - фанах го аз гадното измекярче и му приложих един суплес тип "Туистър" (...еее лейтс туист агейн...) и като зех да го суча - наляво надясно, наляво на дясно - взе да пука като препечена курабия, като настъпана хлебарка зе да чатка!
Пускам го дъното - работи!
Брех мама му стара!
Оставям го да бачка и както кротко си работи, го издебвам в гръб и тряяяяс - му забивам една тлъста отверка в AGP-то!
Плюф - спира да бачка.
Ех викам - ебаф ли ти мамката хардуерска!
Пускам аз пак захранването за последен финален тест дето се вика... и гадината си пали!!!
Ей такива цъкали правя!
Лелеееей! Ей сега се вбесих! Мятам го аз на тепиха и като го почнах - натъпках му стотинки във всичките слотове - пускам - пушаци искри, треши гърми - сработва защитата на захранването - изключва - пускам го - работи! Пуснах го 1-2 пъти на пода, чуках го, блъсках го - ей бачка си бачка! Че и пали всеки път от раз - оставете другото! Взеха да ми се въртят в главата идеи за разни каменарски чукове и бормашини - ама не върви така дерибейски да се отнеса - все пак трябва после да изляза с невинното: "Ми то както си работеше и спря... Не бе не - как нищо не съм му правил, как можа да си помислиш такова нещо!"
Седя си аз безпомощно и гледам гадното дъно! Ами сега кво да правя? Да се откажа? Айде бе! Не е познало шибаното нещо!
И тогава се сещам за една идея на едно приятелче - пича и той като мене пишман хардуерист, сума бели косми от тия неща си има и един път ми беше казал: "Дестилираната вода му е майката, копеле! Само дестилирана!". И защо дестилирана му викам аз - "Ами вика щото чешмянката има варовик и като земе да гори и да пръска искри ще останат бели дири!"
И си викам - аз тая вода за ютията дето я имам тука моа или не моа я вкарам в употреба...
Пускам го лайното да бачка и люююююс! Водичка! Пий мойто дете - пой!"... ииии като му подаде гъбата с оцета и речеееее - смучиии чадо божиееее - и то невинното смууука ли смууукаааа и тогава отчето рече амиииииииин!"
Спря! Мълчина и спокойствие в стаята! Моментът на истината!
Протягам плахо изпружен пръст към “power” бутона!
Цъкам!
Нищо.. Пак цъкам - пак нищо!
ЕЕЕЕЕЕ! Урааааа! Разгеле!
Умъртвих го!
Я сега да го нося на оня прятния пич да му обясня как туй хубавото дънце ей така случайно 2 дена преди края на гаранцията се е опекло скоропостижно...
Ама май първо трябва малко да го поизсуша, май, а?