Миналата седмица американското командване съобщи, че войските на коалицията са превзели град Ум Касър. С този град, общо превзетите селища наброяват 6 града - Ум Касър, Наджирия, Басра, и още няколко паланки, селца, колиби и палаткови лагера.

Това е един дневник, написан на трудно-четлив акцент и правопис от Тексас, на войничето Джон Траволта (към дневника има и диктофон, от там са последните няколко абзаца от дневника, защото Джон не е успял да ги нанесе в C:\My Documents\Iraq Diary 04.04.2003.doc). Редник Джон бе намерен разкъсан от глутница улични кучета в покрайнините на Багдад.

1 ден. В момента летим над Персийския залив, за да освобождаваме поробения иракски народ, от някой си диктатор. Вече сме в Ирак. Това е една малка страна, по-малка дори от родния ми щат. Ирак се намира някъде на юг в Африка. Спомням си го от часовете по география, защото е много горещо и има пясък и афро-американски с привкус на арабика. Обещах на моята сладка Даян, да й занеса мумията на първия иракски фараон и да се снимам пред известните пирамиди.

2 ден. Установихме се на лагер в една мноооого мъничка страна на юг от Ирак. Толкова е малка, че се съревноваваме с британците, кой може да се изпикае в Залива от всяка страна на тази емиратска държавка. Между другото британците говорят доста прилично американски. Умни копеленца са. Малко ме дразни гърленият им акцент.

4 ден. При нас дойде бригадния генерал. Каза ни, че Съединените щати се гордеят с нас и как ние, като представители на най-свободния народ в цялата Слънчева система, на ляво от Сатурн, сме най-свободния народ и трябва да донесем демокрацията на варварите. Домъкнаха се и репортери и репортерки. Позирахме с оръжията и с един боен трофей – главата на Саддам, изрязана от вестник Вашингтон Поуст. След това им показахме как се надява противогаз.

8 ден. Командира каза да приготвяме раниците за подаръците на възторженото иракско население. Запасяваме се с хамбургери и кока-кола. Нашият полкови лекар казва, че трябва внимателно да храним иракчаните с ръце. Да пазим ръцете от ухапвания. При попадане на слюнка в кръвта може да се заразим с бяс. Над нас прелетяха първите бомбардировачи към Багдад. С гордост пеем химна на нашата свободна страна.

9 ден. Преместваме се на нови позиции. Разбрах, че тиранина се казва Саддам Хюсеин. Оказа се, че Ирак се намира не в Южна, а в Северна Африка. Така ми каза нашия ефрейтор, а той знае всичко.

10 ден. 20.03. Влизаме в Ирак. Някъде се стреля. По всяка вероятност иракското население приветства със салюти нашите напредващи части. Жени и деца с цветя за сега не се виждат. Предполагам, че не са предупредени, за да се избегнат пътни инциденти по пътя.

21.50 Видяхме първия абориген. Странно, но той не идва да ни благодари за освобождението си от диктатора. Див народ, деца на пустинята. В далечината се чуват взривове, командира каза да си сложим противогазите за всеки случай.

22.30 Тъпия поробен народ започна да стреля по нашите доблестни войски. Всички сме в шок. По пътя много мъчно успяхме да заловим забулена особа /май че от мъжки пол/. Насила го нахранихме с хамбургери. След пет глинени къщи догонихме авангарда. Казват, че някакви ококорени наркомани започнали да стрелят по колата с кока-колата. В далечината се вижда селище. Ефрейтора каза, че това е Ум-Каср, а той знае всичко. Решихме да атакуваме утре, след като закусим добре. За сега радиста прати и-мейл в щаба, че сме превзели Ум-Каср.

11 ден. 9.00 Още в ранно утро ни обстрелваха при опит да влезем в Ум-Каср. Окопахме се. Чакаме чували за пясък за да укрепим позициите си. Накарахме радиста да побърза със съобщението си. Всички агенции съобщиха, че сме превзели града. Трябва по-бързо да го превземем.

12.00 Въпреки нашите викове “Американска храна” демострирани от дебелия и доволен Джон и заедно с каса с кока-кола, по нас продължават да стрелят. Не прилича да са ни сбъркали с войските на диктатора Хюсеин. Наложи се да вдигнем флаг над една от къщите. Журналистът прикрепен към нашата част засне вечно ококорения Фил издигащ флага /впоследствие тази снимка обиколи всички информационни агенции/. Държащия се за знамето Фил го изпусна и падна на земята, като вдигна малък облак прах. Това беше нашата първа бойна загуба. По нататък не отиваме. Чакаме авиацията. Командирът каза да свалим знамето, за да има какво да се вее в останалите градове, които ще превземем.

18.00 Иракчаните продължават да стрелят. Тук е опасно. Раниха дебелия Джон след неговата поредна пропагандистка акция /обядване с горещ хот-дог на позицията пред очите на иракчаните/. За сега поискахме артилерийска подкрепа. Командирът се свърза със щаба. Каза че тук се стреля. Обещаха да изпратят британци.

12 ден. 11.00 Ние вървим към Багдад! Вчера при Ум-Каср дойдоха деловите англичани. Настъпи суматоха, летяха хеликоптери. В бъркотията изчезна подвижната микровълнова печка в която загрявахме фаст-фуда. Британците прехвърлиха толкова много войска, че както каза по-късно ранения дебел Джон, очакващ да го извозят в санитарната машина, хеликоптерите буквално се блъскали във въздуха и падали на ята по земята. Лъже, сигурно.

14.00 На висока скорост се движим към Багдад. Не срещаме никаква съпротива. Нашия ефрейтор направи справка по глобуса и каза, че ако се движим с това темпо, до Багдад ще стигнем за три дни. Той знае какво говори. Краят на войната е съвсем близо - изпрати и-мейл радиста до щаба. Интересно, какво става в Ум-Каср?

15.00 Пред нас е някакво селище. Ефрейтора казва, че това е Насирия. Радистът изпрати и-мейл, че Насирия е паднал. Искахме да го ударим през ръцете, но не успяхме. Тъп е нашия радист, но той е единствения, който може да праща и-мейли. Изпратихме в тиловата болница Доналд. Той си прискрипа гениталите в тоалетната.

22.00 Както се оказа, тук отново стрелят. Поискахме от щаба още британци, но ни казаха, че са свършили. Обещаха да пишат на Блеър да изпрати още. За сега се окопахме около пътя. Глупака Джек отиде по нужда и попадна на мина. Лайната се посипаха по нашите позиции. Така и не можахме да го научим да използва химическата тоалетна. Ефрейтора напи журналиста и сега той ходи винаги пиян. Пише за грандиозни успехи и тълпи пленени иракчани. Застави ни да позираме с автоматите. Сега е в канавката и хърка.

13 ден. 06.00 Сутринта ни вдигнаха по тревога. Оказа се, че иракчаните, окуражени от хъркането на кореспондента, са предприели контраатака и са влезли в нашите позиции. На половината танкове заварили люковете, а на другата половина смъкнали веригите. Ефрейтора го вързали с шнур на морски възел.

13.00 Преместваме веригите от първата половина на танковете на втората. Артилерията обстрелва Насирия. В тежки полеви условия направиха сложна операция на ефрейтора и прерязаха шнура с лазер.

15.00 Получихме заповед да вървим напред. Настъпваме.

19.30 След първите боеве се укрепихме в покрайнините на града. Обстрелваме се с врага, който е на съседната улица. На мен ми свършва кока-колата. Не знам колко още ще издържа. На моят другар, негъра Боби, граната откъсна всичките копчета по униформата му, но той не иска да остави приятелите си за да отиде в болница. Герой! Аз се гордея с него!

21.30 Оказа се, на съседната улица са се били окопали наши морски пехотинци от съседната рота. Гърмяли сме един срещу друг. Добре че се размина без сериозни жертви. Ние загубихме Боби, на който втора граната откъсна катарамата заедно с ремъка. Наложи се насила да го евакуираме в болницата. В съседната рота лекуват лейтенант със сътресение на мозъка. Тежка ръка има нашият ефрейтор. Ние го уважаваме.

23.00 Върнахме се в базата. Докато ни е нямало, британската авиация нанесла удар по нашите химически тоалетни. От щаба казват, че ги объркали със складове за химическо оръжие. Сигурно заради миризмата. Нашите зенитчици свалиха изтребителя и набиха пилота. Радиста отправи и-мейл до 321-ви ремонтен батальон, за да заменят тоалетните. За сега търпим.

14 ден. 12.00 Страшни новини. По пътя към нашите позиции иракчаните атакували части на 321-ви ремонтен батальон. Иракчаните са заловили голямо количество химически тоалетни и няколко пленника. Нашите момчета са напълно деморализирани. Кока-колата търси начин да излезе. Ефрейтора се мъчи повече от всички, но търпи. Як мъж.

18.00 Вечерта нашите войски претърпяха големи загуби. Мен ме возят в болницата с остро разтройство. При другите ситуацията не е по-розова. Летим със санитарен вертолет. До мене лежи ефрейтора в бесъзнание. Надявам се нашите доблестни войски да довършат разгрома и да свалят тирана Саддам Хюсеин. Жалко, че така и не успях да видя прочутите иракски пирамиди...