Господ нямал работа веднъж,
гребнал с шепата си глина
и създал случайно мъж,
дал му сила, после име.

Дал му вълчи апетит,
малко ум - да си играе
и (в почти завършен вид)
запокитил го във Рая.

Там Мъжът си заживял
като баровец охолно,
но веднъж насън видял
Нещо приказно и волно.

С дълги слънчеви коси,
със усмивката на ангел,
с хубав задник и гърди.
Истинска небесна манна!

След Съня си залинял,
заскучал Мъжът във Рая
и отчаяно към Бог
се обърнал най-накрая:

"Татко мой, сънувах Нещо!
Знаеш ли какво сънувах?
Беше топло, не, ГОРЕЩО!,
с него в облаците плувах.

Беше с бляскави бедра,
със гърди - два сочни плода.
Нямам сън и смях сега,
и да ям дори не мога."

Господ се развеселил,
бил е пак на кеф навярно.
И в съвсем библейски стил
отговорил: "Харно, харно."

От реброто на Мъжа
сън реален му изваял,
оцветил го със дъга,
дал му берекет от Рая...

...кръстил го (съня) Жена
и (от щедрост поувлечен)
пуснал Разум на Съня.
Тука Господ сбъркал вече...