Цялу селу са изнеси
вечи у чужбуна.
Аку мене ма калесат
що да ни замина!?

Сичкити са извървяха,
одат и са връщат,
някои са засидяха,
бая свят изръшкаха.

Сал прувождат на путрети
свят за чуду-приказ,
искам начи, разбирети
същу да упитам.

Не чи ши са емигрирвам
тъй за пустуянну,
щот за селуту умиргам,
колкуту дай странну.

Викам малку да насмогна,
ачи са ухарчих,
чак ни мога са упомна,
утъня ми гачи.

Хем чи ич ни съм са спряла,
блъскам са кат луда,
толкуз пот на кър съм ляла –
грош ни моа завъда.

Свикнаф са икунумичну
да са пуминувам,
ма ши зема са капична,
аку ши гладувам.

Де да ида ся са питам,
кату ич ма няма...
Нъл ши земат ма препитват,
ко ши им разправам?

Яз усвен мутика, крави
другу ни разбирам.
Има да са изчирвявам,
квату съм срамлива.

Виш за убус ку ма земат,
ил акъл да давам,
мисла що дан ма приемат?
Язе ши са управа!

Пу имейли ши ви пращам
лъскави путрети,
вий луканкити думашни –
отподир в кулети.

Ама не, бе! Ней за мени
пусту емигранству!
Кват съм скъсната дзилена,
кой шма пусни ф странству!?

Да му упустей гурбета!
Хем сига са сещам -
сигур тука мий късметя.
Ха дано ма срещни!