Минах неска по мегдана,
бря, какО да гледам,
рану-рану тъй сабалан
дреми ина табела.

Кметя турил на таблото
ей такваз убява:
“Ич ни мига ми окото,
вечи ши глубявам,

мярна ли да са изфъргат
фасуви, хартишки.
Сички да са пузабързат,
в селу да разчистат.

Да са примите мегдана,
селскити сокаци,
мръсотия дан устани,
ниту тривуляци.”

Ногу убу гу измислил!
Ма ний умен кметя!
Сичкити сми ногу чисти,
в къщити ни свети.

Ма навънка майко мила
да надигаш фусти,
крачулити да навиваш,
ич дан ги утпускаш.

Щот буклука секи мята
кой къдету свари,
а пък сЕга нъл е ляту
кату та удари

някуй аромат ф главата
можи са спуминиш.
Пък милейм за чистутата,
ама друг да рини.

Хеле Гана дет са мъкни
сЕ с парцал ф ръцети,
пък подире кат са мръкни –
ПЛЯС! буклука на шусету.

Ф селу Ганити са ногу,
Ганювцити същу,
тряа да са пудходи строгу,
щот са приз две къщи.

СЕга тука да ни дремим,
фащайти митлити,
сичкити ши сми глубени,
колкут да сми чисти.

Пък пудире ши я пазим,
санким чистутата,
чи в буклуци да не газим
навън от вратнЯта.