Аман вечи, пусту селу!
Заминавам у града!
Издукарана с капела,
с трандафори и с пола...

Фащам трена, заминавам!
Истървахти ма, биля...
Маня, тейку да прощават,
чи пипера ни поляф.

Чи ма блъсна тъй внизапну
тъзи мисла сутранта.
Кат напечи слънци лятну,
сЪрце ми са разигра.

Малку тряба да остържа
говура си, чи май срам...
Гражданка ши стана бържи,
сал да стигна еднаш там.

Алафранга ши съм, китка!
Ши ма скъсни млад граждан,
ши забрая кър, мотика
и пипера ниполян...

И ши одим тъй под ручка
на театро, на забава...
Той кола ши има, не каруца,
щот за ко муй нея плява...

Вий на нашти да ричети,
чи зимъска чак ш’си дода,
гат ши гътами прасету...
По-преди ни ша да мога.