Сняг са сипи на парцали,
зимата доде...
Ний ф Кратунци сми заклали
де що е прасе.

Толкус да е румантичну –
бяла красута...
Сал тилету дет трагичну
на суджук стана.

Селуту йе кат картина,
зимен пейзаш...
То и бахур и сланина...
Ко са утплесвам яз!?

Реках щоту по-лиричну
някак да гу дам,
ама ич ни мий привичну.
Ш карам къкту знам.

Тъй сирьозну ши застана,
ндейти са хилИ,
тиху сЕга. На мигдана
утпушети уши.

Ши са скашлям, ши са ухила
и ши ви рича:
Тука съм си наумила
да ва пуздрава!

Ф две ридици ми са стройти,
убаити ми те...
Ш ва циливам, ни са бойти
сичкити пудред!

Да сти живи, да сти здрави,
хилнати, дубри...
Сякву зло да ва забрави,
дай Боже. Амин!

Коледа е! Да й чистита!
Туй е. Ут сърце.
(гачи й времи да са умитам)
Чухти ли ма, бре?