Аку знайти ква я патих
неска у града,
ко ми доди ду главата…
Жива да ни бях!

Станах сутранта пу пладне,
си сурат умих,
апнах, щот ни мой на гладну…
(то ни са търпи!)
Приминих са, са скупосах,
викам ши въря
у града да пумитлосвам
мижду гражданЯ,
чи стана у колку времи
ф селу дрема сЕ,
блъскат ма дипрес, прублеми...
Мамка му и прасе!
И качих са яз у рейса,
айди у града,
чи пудире на трулейса,
на трамвай биля…
И таман кат щяф да слизам,
са прувиква идин:

- Я, билетчита да вида!
Карти извади!

А, сига де! Ко билетчи!?
Къф са прай пък тос?
И утде ми са дувлечи –
ем нахал, ем прос!?

- Ти, гуспойце!? Съм кунтрола!
Дай чивръсту, чи…

- Възгеч, бе, младеш! Шта мола
настрани въри!

Чи кат пущръкляса тоа,
кресна ми утгор:

- Гратисчийка, а!? Ми глоба!?
Аку не – затвор!
Слазяй сЕга! Ф МВР-ту
ши та завлича!
Лична карта? ЕГН-ту
думай виднагА!

Язе ни мужиф да свАря
„гък” да му рича!
Ха, да зина да са убада...
Пу, ни млъкна, бря!
Ма путътри за сукманя,
хеле ма свали.
Да, ма мен съклет ма фана,
викам:

- Я, са спри!
Круши ли имА ф уста ти,
гату са качих,
чи билетчи ли, чи карта
що ни ми връчИ!?
Да си дигаш чукалата
и да ма устайш,
щот у болница шта прата
ощи ку ма лайш!
И билетчи ши ти купа,
карта, ку жилайш...
Ся ут бой ши та пучупа!
(сетне ши са упрайш…)
Ама първу ма таксувай,
дай идин билет,
пак ф трулейса ши пътувам,
ная да й ф самулет!

Ни ми дади!

- Идзвинети,
дету Ва видях!!!

И нанейде са измети…
Язе са прибраф.