Вай, гурката ми куза
ни си доди снощи!
Викам де са запиля
туй дубичи просту...
Ми са убразува дерт,
тръгнаф да я търса.
Убикалях де ли не
и сълзи пудбърсвах.

Татък попуути лузя
стигнах пу нущити.
Бря, тъс шантава куза
ръгна ф дън зимити!
Ма ни щеш ли утведнъш
чувам ф мрачувата:

- Фанахми я!!! Убу дръш!
Запуши й устата!
Да ни земи са разблей,
чи нъл я пузнаваш,
селуту ши са сбере.
Туряй й ф чуваля!
Кат я пратим на Ангар,
той да са управа.
Нам како е пущръклял
пу тъс луда крава!

Бря! Хайдути! Стоплих яз,
тръпка ма пуръби!
И кузата ми крадат!
Туй ни мой да бъди!

- Кви сти вий, бе, питам, а!?
Ко й тува в чуваля?

- Кви сми! Ми хайдути, ма!
Ко са распищяла!
Ти куя си, чи е мрак
и ни мой та видим!?
Ми й пузнат май тоа глас...
Мо, Калино, гиди!!!
Оф, дружина, ква стана!?
Наместу Калина
сми утвлякли ина куза!
Разлика дъл има!?

- Вишти ко ши ви рича!
Пущайти кузата,
щоту кат са развъртя
ш’ви утисней гурата.
Тя Калина ни ф чувал,
ни ф акъл са сбира.
Никуй йощ ни я й фанАл,
щот са апстрахират.
Ай сига идин пу идин
фащайти гурата.
Ний с кузата шси върим...
тъй напред с ругата.