Ногу жега! Изгурях
неска пак на къра.
Колкут копан изкупах,
зе ми са акъла.

Да пуседна, чи едвам
на крака са дрЪшам...
Пуста рабута, аман,
тъй немА и сфършек!

Тъй ма гледати сига,
гачи ви са струва,
чи съм проста будала,
дету хамалувам.

Убуу знам му аз реда,
ма кат съм ут селу?
Ко вий харну у града,
ф сенкити дибели.

Слънци дор’ ни напиче,
ич ни моат ва дигнат,
чи цигарки, чи кайве...
Яз куга ш’ва стигна!?

Са лигавити с коли,
пеш ни мой върИти,
щоту свят ви са върти,
ва булат кракИти.

И работити пу час,
доди ли ви времи
заминавати си у вас,
ногу изтущени.

Ми магари, ми прасе,
патки и кукошки,
ачи крава, чи увце,
ко ли не и йощи...

Пък у двора ина трива,
тучна тъй пурасла,
да са бикниш у нисвяс,
дукат я скуласаш.

Да пулейш пипер, бустан,
туй-унуй да бутниш,
времи станалу таман
ф къщи пък да хукниш.

Ади манджи, чи пране,
чи съдлини мръсни...
Да ти доди да умреш,
тъй да ти са фтръсни.

Викам малку са сминим,
с някоа граждАнка,
ку ниделя удържи –
шса прикръста Ганка.