Сред палат от кристални ледунки са наежили бели кратунки Дядо Коледа с баба ви Зима, дето вее и вие за трима. Той примигва, а тя му се кара, че е време да вземе товара - цял чувал, пълен с дарове разни за децата, за светлия празник! Че е време на път да поеме, да обходи планетата цяла - всяка къщичка, кротко заспала, всяко бухнало малко креватче, значи - всяка сестричка и братче… даже бебчо, разперил ръчички, дето гука тъй, сякаш е птичка!

- Ей, старчок, я оставяй игрите! Влакче, топки - обратно в торбите! Я се виж, на дете ли приличаш, с индиански пера да се кичиш?! - баба Зима с гняв пръста размаха. От очите й хали повяха!!!

- Ама, бабичко, те са чудесни! Да играеш е тъй интересно! Подмладих се с петстотин години!

- Ах, ах, ах! Да ти казвам ли “сине”?! Бързо вън! Полунощ наближава!

- Тръгвам… Тръгвам, де! Баба такава!

Най-подир Дядо Коледа седна и пришпори шейната си ледна, впрегнал своите стройни елени, в сто виелици зимни калени. Планини девет-десет премина, двайсет преспи - тъй бели, та сини… Па си рече:

- Носът ми потече! А мустакът ми даже замръзна! Пък елените, милите, зъзнат! Ето на - и ушите ми глъхнат! Я да спра и за миг да отдъхна!

Както каза, така и направи - в долината шейната остави, ускори с нетърпение крачки и помъкна торбата с играчки… Сви на завет под кръшна елхичка, с бял воал и зелена душичка.

- Хей, елхице-сестрице, виж само: Кукла-Букла нарича те “мамо”! А пък смелото, малко моряче е размахало пъстро байряче… Топки, хлопки, пирати с лули! Самолети, карети, коли! Тук жираф, със осанка на граф… Там пък книжка изпуска въздишка и раздипля обагрени листи, пълни с клоуни, феи, артисти! Как обичам играчките, боже! И кажете, защо да не може, Дядо Коледа да полудува?… Да опитам, какво ще ми струва? Ей, брадата си дълга и гъста като пояс ще вържа на кръста… Вижте дядо си - щур и засмян, се превръща в щастлив малчуган!

До насита крещя, пя, игра,… премаля и доволно заспа. И захърка тъй звучно, гръмовно, че разклати гората вековна!

Час след час се изнизаха тайно… Засия и луната омайно… В полунощ с шумна глъч и закачки оживяха самите играчки!

- Ааа! - прозя се суетната кукла - Кой ми среса златистата букла?

- Пуф-паф! - тропна сърдитото влакче - Кой ми смачка червеното флагче?

- Стига врява и приказки празни! Закъсняхме за нашия празник! - викна малкото, смело моряче, сбърчи нос и а-ха - да заплаче!

- Вярно, вижте, бледнее луната! Да се мятаме бързо в шейната!

- Но къде ли е нашият дядко?

- Ей го, хърка във пряспата сладко!

- По носа ще го погъделичкам…

- Да го боцнем с игла от елхичка!

- А сега? И това не помага! Спи така, сякаш век не е лягал!

- Дядо Коледа-а, ставай, не се подигравай!

Граф Жираф, пират, палячо, Кукла-Букла и моряче чукат, тракат, скачат лудо - своя дядо да събудят!

- Шу-шу… - ехото отекна, тук-там туй-онуй намекна… И политна новината, покатери планината, па нали си е крилата - кацна чак насред палата!

- Чувам странна олелия!… Моят старец прекали я! - баба Зима се разбърза, пътьом снежни плитки върза, яхна Северния вятър и се стрелна над нивята!

А играчките, горките, хванаха се за главите! Свикаха от отчаяние свое куклено събрание и решиха да се справят, без минутка да се бавят!

- Няма кой да ни открие в Коледната бъркотия! - Кукла-Букла се разплака и приседна върху влака. - На кого ще кажа “мама”?

- Ама, че ревлива дама! - свирна смелото моряче - Я се дръж като юначе!

- Тъй като те гледам, драга, нещо щуква ми веднага! - едноокият пират изсумтя, проточил врат - Имаме си влак, дори… не един, а тъкмо три! Самолети и карети… И ракети, и коли! Вече схващате, нали? Цялото ни пъстро шествие ще се впусне в пътешествие! Сам-сами, преди да мигнем, при децата ще пристигнем!

- Хей, пирате, ти си славен! Страховит, но и забавен! Браво! За това решение заслужаваш повишение! - Кукла-Букла плесна длани и подплаши ято врани.

- Поклон от нашето братство, Ваше пиратство! Поздравява Ви истински граф - Ваш покорен мосю Жираф! Понеже гледам отвисоко, ще търся вярната посока.

- Да потегляме! Пълен напред! Аз излитам със самолет! - книжката писна с вълнение - Леле, какво приключение ще ти разкажа, детенце, със любопитно оченце!

И тъй, играчките - фър-фър и пуф-паф, поеха, начело с мосю Жираф. Додето дечицата още спяха, всяка намери своята стряха. Даже пристигнаха тъкмо навреме!… А дядо ви Коледа - дреме ли, дреме…

Ала справедливост има - шшш! - долита баба Зима! Вие, съска и фучи - да не си и пред очи!

- Ставай, вдетинен старик! Ще се прави на велик! Дядо Коледа - дрън-дрън! Ще ти викам “Дядо Сън”!

- Ама, бабке, що щеш тук?!

- Да не чувам нито звук!

- Няма ли да ме погалиш?

- Ей сега - с две люти хали! Казвай, де ти е шейната?

- Сбира сили в долината…

- А чувалът със играчки? Ставай, да не си го смачкал!

- Тюх, замалко съм заспал и избягал тоз чувал!… Да отидем при джуджетата - те ще завъртят чукчетата, нови дарове завчас ще измайсторят за нас!

- Ала-бала… Безобразник! Още спиш - та днес е празник и джуджетата пируват… Ах, така ще те дарувам със една сурвачка яка, че ченето ти ще трака!

- Олеле, какво направих! Без подаръци оставих милите, добри дечица!

- Баба Зима е умница! И от следващата зима “Баба Коледа” ще има! Хайде, старче, без тъга - ще ми станеш пръв слуга… Чуй сега какво ми хрумна!

- Слушам, бабке сладкодумна!

- Първо, скачаме в шейната… Щом преминем планината, с шал увиваш си лицето и се спускаме в селцето…

- Не, ще се стопя от срам!

- Ей, устатко си голям! Чакай да ти обясня - с моя дъх ще вледеня всяка схлупена къщурка, свита като костенурка… По прозорците ще цъфнат чудни ледени цветя! Ако втори път им дъхна - мигом ще ги посребря!

- Ръснеш ли две-три снежинки, стават коледни картинки!

- Браво! Значи се досети… Никой няма да усети! Аз ще ги оформя сръчно, надписът - собственоръчно… Ех, какъв подарък свеж - картички от лед и скреж! Едри, колкото стъкло… Неизвестно от кого!

- Бабке, ти ме изненада - грейнала си като млада! А идеята чудесна ще изпълним много лесно!

И потеглиха двамина към пуфтящите комини на къщурките сънливи. Минаха гори и ниви… Скоро стигнаха в селцето и си плюха на ръцете!

Върху първото прозорче се напери снежно борче, върху второто - звездички, третото - с кристални птички… Баба Зима ги курдисва, Дядо Коледа надписва! Плюнчи пръст и се старае буквичките да извае:

“Да сте здрави, да сте живи!
Бодри, румени, игриви…
Коледната нощ прекрасна
да е светла, мирна, ясна!”

Дядо Коледа погледна бабката си ненагледна:

- Бабче, ти си цял художник!!!

- С обич всичко е възможно! - баба Зима му отвърна и през рамо го прегърна.

- И прозорец не остана без тържествена премяна… Поседни на тоя праг, че ни чака път и сняг!

- Знаеш, дядко, плача рядко… Ала тъй ми дожаля зарад твоята беля!… Че децата най-обичат с топка в двора да потичат… С приказка да ги приспиват, куклите си да завиват… - баба Зима скри лице с разтреперани ръце.

Покрай палеца замръзнал ледена сълза се плъзна.

Ала тъкмо в този миг се разнесе весел вик:

- Кукла! Със коси от злато!!!

- Слушай как бръмчи колата!

Скръцна дървена вратичка, хукна братче след сестричка… Пред съседната ограда спряха, светнали от радост!

- Вижте, имам самолетче! - викна тяхното съседче.

- Аз пък - влакче: трака-трак! - се похвали риж хлапак.

Баба Зима се стъписа! Дядо Коледа се слиса:

- Бабичко, насам пристига цяла тумба дечурлига - все с подаръци в ръка! Туй е някаква шега!

- Бързо в шала се увий! Шапката с пискюла скрий!

- Добър ден! - едно момче с развълнувано гласче пред старчоците се спря и в лицата им се взря - Виждали ли сте художник, скришом, с четка и триножник, покрай къщите да скита?! Млади, стари,… всеки пита! Някой снощи е хитрувал - по стъклата е рисувал. Нашият прозорец цял е картина от кристал!… Искаме да ни гостува и със нас да потанцува! Заедно ще вдигнем тост - само да ни бъде гост!!!

Дядо се изкиска в шала!

- Никого не съм видяла! - баба Зима го настъпи, после го потупа - Скъпи, пак ли кашлицата стара? Ще ти прецедя отвара!

- Явно стават чудеса… Да потичаме в леса! - кихна дребничко момиче.

- Спри за миг, ако обичаш! - баба Зима с длани снежни малката погали нежно. - Ще те питам нещо лесно, искам да ми кажеш честно! Кой нощес у вас е бил? Кой децата е дарил тъй невидимо и тайно? Удивена съм безкрайно!

- Кой ли?! Кой е, всеки знае - Дядо Коледа това е! - прихна малкото момиче - Чуйте, куклата ми срича!

Кукла-Букла взори вдигна и на баба Зима смигна! “Ма-ма”- ласкаво пошепна и невинно с мигли клепна.

- Явно… стават чудеса!!! Няма да го понеса - представи си, точно ние да повярваме в магии! - баба Зима зацъка с език. - Туй е някакъв коледен трик!

Дядо Коледа вдигна очи:

- Замълчи… Замълчи, замълчи! Тя край нас е, навред, погледни я! Тя - безкрайната детска магия! Детски смях - сякаш пеят звънчета… Засияли с надежда очета… Блика в малките детски ръчички топлина и милувка за всички!… Те това е магията чудна, за големите толкова трудна! Затова, ако питаш децата: “Как се казват в света чудесата?”, ще откликнат при първия зов:

- Те са: Вяра…

- Надежда…

- Любов!