Моля ти се, бе, жена,
остай ма на мира,
зАтвори я таз уста,
че ше се нервирам.

Шо си гракнала сега
още съм на прага,
май ше зема та подпра,
както ми приляга.

Аз ли!? Аз да съм пиян!?
За какво намекваш!?
Ууоопс, де тръгна тоз диван...
Дръж го де, полека.

Как не случих на жена!
Чуждите – разбрани...
Не кат тебе, ссссс, змия.
Къде да се дяна?

Ха сега, де. Що ревеш?
Ииии, тъй много мразя...
Тез сълзи... Вземи да спреш.
Вярно, май се отрязах.

Ми жена, нали ма знайш,
иначе та обичам.
Чуда ти са как ма трайш
като са натикам...

Аз напих се, но прости.
Ела да та гушна.
Имаш хубави очи
и си ми послушна...

Айде пиле, постели
брачното ни ложе,
а пък може да не спим.

Може, мъжо, може...