Там във дефилето, Искър где се мята
кичест имот има, що радва душата.
Птички сладкогласни пеят тук в забрава,
своя хор възнасят, в Божия прослава.
Но има решение, що петни земята
описана в тая идилия свята -
взето в Парламента, виснало над нас
като черен облак, пълен с долна страст -
както всичко друго в нашата държава,
и земята българска, веч да се продава!
Нека! Но ний знаем, че в нашто недавно,
има нещо силно, има нещо славно,
що на туй решение измива срамът
и на клеветата строшава зъбът!
ООД Шипка,
три деня млади продавачи,
как имот продават.
Горските долини
трепетно повтарят на пазарлъка ревът:
чужденецът пита дванайсетти път:
"В долари и евро имотът колко струва?"
"Со пари и дупе, имот се купува!" -
юнаците думат под самия връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх,
И "Хелп ми!" гръмовно, въздухът раздра...
Върхът отговори: "Дръж го! Ю-бря бря!"
Юнаци, със статус - искърски говеда,
Си-Ен-Ен е тука, целий свет ви гледа,
Европата - също! Тя ще разбере:
ако би продали - да мрем по-добре!
И днес в дефилето, щом буря захваща
спомня това шоу, шуми и препраща
славата му дивна, като някой ек,
от урва на урва, и от век - на век!
Затуй всеки инвестирал, в нашата държава,
шепне: "Уелкъм тю Бюлгерия!", и се заревава!