О, Шунка!

Три деня младите човеци как прохода бранят.
Горските долини трепетно повтарят на пръднята ревът.
Пристъпи ужасни!
Дванайсети път свински орди лазят по урвата дива
и пръдня я стеле, и сопол я залива.
Бури подир бури! Свиня след свиня!
Денис Хамбургер сочи върха пак и вика:
"Търчете! Тамо е храната!"
И свинете тръгват с викове сърдити
и "ХРАНААА!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговори с друг вик: "Свиняааа!!!".
И с нов дъжд от слюнки, вилици, ножове,
дружините наши, оплискани с плюнки
стрелят и захапват без сигнал, без ред,
всеки гледа само да бъде напред
и вилица геройска в свиня да забоде,
един враг повеч сам да изяде.
Пушкалата екнат.
Свинете реват.
Гладни те налитат със цел да ядат.
Идат като тигри, тежки като крави,
но все са прасета.
Хората-орловци кат лъвове ръфат врага и в студ,
не сещат ни воня, ни сланини, ни труд.
Щурмът е отчаян, но сосът е лют.

Три дни веч се дъвчат, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не ядат врага.
Нищо, те ще паднат, но честно, без страх,
кат шепа човеци под сганта на Зурла.
Шопарите идат, всички на "грух" са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Сланинов, наший генерал,
ревна свинеломно: "Млади опълченци,
венчайте Бекония със зелеви венци!
На вашата сила царят повери
прохода, войната и вечерята си дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски свинските орди,
бесни и грухтещи!
О, помиен час!
Шопари намират трици тогаз,
патроните липсват, но вилици траят,
щикът се пречупва, зъбите остават,
и в сладката радост сред свине да измрат,
пред цяля Вселена, на тоз опърдян рът,
с една смърт юнашка и с една вечеря.
"Бекония цяла сега нази гледа.
Тоя връх висок е,
ще се потрошим, ако би бегали;
да мрем по-добре!"
Няма веч сатъри!
Свинска хекатомба!
Всяко дърво нож е,
всякой камък - пломба,
всяко нещо - удар,
всяка душа - газ.
Изядоха зеле, и целина с праз.
"Грабвайте телата" - някой си изкряска
и свинете тлъсти хвръкнаха завчаска
кат шопари черни над черний обяд,
с лимони в устата, като живи пак!
А Денис тръпне, друг път не видело
в едно да се бият хора и ордьовър
и въздуха цепи със демонско "квииик!",
боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши, като скали твърди,
сланините срещат с железни си зъби
и хвърлят се бесни в свирепата сеч,
като виждат, че храната свършва веч.
но вълни по-гладни от свине дивашки
гълтат и предъвкват орляка юнашки.
И още миг - ще падне заветния хълм.
Изведнъж Прасецки пристигна със гръм.

И днес йощ свинята, щом пръдня захваща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
пръдните му вечни като някой ек -
от зурла на зурла и картофи със стек.