Празнична ода за програмиста


О, план!

Три месеца вече програмисти смели
трепетно повтарят на срока деня.
Задания страшни. За кой ли път
срокове стряскат програмисту сънят.
Листинги се стелят, с гума се изтрива:
два дни за проекта и три за отладка
и вик се дочува: "Йощ малко и ще има за наградка!"
Програмисти идват с викове сърдити,
"Аман" гръмовно въздуха раздра
и хвана се всеки на тази игра.
С нов дъжд проекти и данни за сметки,
програмисти сиви, бездиханни, бледи
прилагат, кодират, без мисъл, без ред
всекий гледа сал да бъде напред
и инструкции щури навред да положи
сал ден по-рано резултат да доложи.
Последният показ веч е настал,
тогаз шеф изплашен с поглед позаспал,
ревна гороломно - "Скъпи програмисти,
не хвърляйте йощ вий белите листи.
Hа вашата сила шефът повери
план, институт, креслото си дори!"
При тез думи силни, програмисти точни
тръпнат и очакват мъничко предсрочни,
стимулчета малки. О, вълнуващ час!
И крила на всички изникват тогаз.
Терминали се трошат и в миг се поправят,
дискове се губят, лентите остават.
И кратката радост до крак да измрат,
но всички програми в срок да предадат
с една смърт юнашка ил с една победа.
Отделът цял сега на них гледа.
Този план висок е - похвали ще даде,
кат не го изпълним да мрем по-добре.
Hяма вече клюки - има колективи,
всеки се напъва - няма прави, криви.
Счупва се молива - има терминал,
копира, чертае, комплектува сам
и сили, и нерви изчезнаха там,
за да се изпълни заветния план.
"Бачкайте в нощите!" - някой се изкряска.
Програми без смисъл възникнаха завчаска.
Възложителят тръпне, нивга не видял
да се програмира като за умрял.
Експерти немеят. Проекти безцелни.
Липсваха програми. Hяма листи челни.
Дружина цяла веч подгъва крак.
Планът е изпълнен - пие се коняк.
И вечер програмистът щом чашката хваща,
спомня тоз щурм бесен и страх го обхваща,
като си помисли, че и догодина
планът ще изпълни пак при таз картина.