О, Шипка!

Три деня младите дружини
как ориза берат. Горските долини
трепетно повтарят на берачите ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
малки китайци лазят по влажната нива
и ориз я стеле, и соев сос я залива.
Нива подир нива! Басейн след басейн!
Император Мляс безумний сочи нивата пак
и вика: “Търчете! Тамо е оризът!”
И китайците тръгват гладни и сърдити,
и “Ориз!” гръмовно въздуха разпра.
Кухнята отговори с други вик: Бамбук!
И с нов дъжд подправки, пилета и жен-шен;
Дружини, оплискани със сладко-кисел сос,
Готвят и поглъщат, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и стомах геройски на манджа да изложи,
и един ориз повеч изяден да положи.
Миксерите екнат. Китайците ревът,
насипи се тъпчат и падат, и ядат;
Идат като тигри, бягат като панди
и пак се завръщат; китайци орловци
кат дракони хвъркат по страшний редут,
не сещат ни задух, ни жажда, ни глад.
Щурмът е отчаян, а сосът е лют.
Три дни веч те бачкат, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските дракони не фърчат към тях.
Нищо. Те ще припаднат, но сити, без глад -
Кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Китайците идат, всички нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Яж Ор Из, наший генерал,
ревна гороломно: “Гладни опълченци,
венчайте ресторанта с жен-шенови венци!
На вашата сила императорът повери
Кухнята, ресторантът и себе дори!”
При тез думи силни китайците горди
очакват геройски гладните орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Готвачите намират пилета тогаз,
блюдата липсват, но волите траят,
бамбукът се пречупва - търбусите остаят
и сладката радост до троха да изядат
пред цяла вселена, във тоз славен кът,
една гозба юнашка и една гарнитура.
“Китай целий сега нази гледа,
тоя ресторант известен е: той ще ни съзре,
ако би преяли: да мрем по-добре!”
Няма вече манджи! Има хекатомба!
Всеки бамбук меч е, всеки ориз - бомба,
Всяко пиле - удар, всеки стомах - плам.
Ориз и бамбук изчезнаха там.
“Грабайте свинете!” някой си изкряска
и трупове свински се запържиха завчаска
кат дракони черни над черний рояк,
с гарнитура, на пържоли, много вкусни, пак!
И гостите тръпнат, друг път не видели
ведно да ги обслужват хора и специалитети,
и въздуха цепят с отчаян вик.
Вечерята се обръща на десерт и на щик,
героите наши като суров ориз твърди
десертите посрещат с железни си търбуси
и фърлят се с песни в поредното блюдо,
като виждат харно, че преяждат веч…
Но вълни по-гладни от орди китайски
гълтат и изпиват менюто голямо…
Йоще миг - ще свърши пратката стока.
Изведнъж Туранага Сама пристигна със гръм.

И днес йощ Яндзъ щом прилив зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща,
славата му дивна като някой ек
от кухня на кухня и от ресторант на ресторант.