Обаждаха се юзери и яростни и диви,
но аз направих ги доволни и щастливи.
И без сянка на съмнение,
от мойта реч получиха удовлетворение.

В един часа нощес,
наш клиент получил стрес.
По телефона вдигна гири,
че модема взел да свири!

- А пуши ли, попитах аз.
След което той изпадна във несвяст.
И след кратки разяснения,
той направи мъдри заключения:

- Още утре ще отида в БТК,
телефонната си линия вълшебна да сменя.
стария компот също ще продам,
нов ще взема, с много рам.

За първи път в живота си, един друг клиент,
влезе в нета от своя апартамент,
след като с брилянтен глас,
как да се канектне обясних му аз.

Инак техниката се държа геройски, бачка безотказно.
А по рутерите хич не бе съвсем празно.
Шмидовете си правиха дискотека,
докато не ги погалих с моята ръчица мека.

Оптиката също рога извади,
по едно време чак ми се пригади.
МАН-а в стачка пак излезе,
и след пет-шест рестарта в пътя влезе!

Имаше и екшън на тема Еър-лан,
макар да свалям скоростта нямаше много мегдан.
И АТМ-а 155 мегабитов,
опита от моя инструмент битов.

Сателита, горкия, таз нощ не е падал.
Викам му: - Бе ти да не си умрял?
Ама не ще да е, щом пинг връща,
при толкоз флууд към нашта къща.

В бордера турнах дватри аксес-листа,
ала CPU-то жално му прописка,
дигна и рамта без да спира,
и накрая сам се рестартира.

И 75-цата се лагна здраво,
ала аз погледнах я кораво,
и на пода тя се свлече,
висейки на лана си, човече.

По едно време двата суича,
ми намигат: -Ало, пича!
А от любимият ми пач-панел,
се разхвърчаха жици като от опашка на петел.

А към 6 без 10 заранта,
най-смело тока спря.
UPS-а на червено пак светна
и като коте той се разскимтя.

Смело включих агрегата,
да оправим пак на НЕК бозата,
ала нямало бензин,
та му сипах малко керосин.

Той пък като самолет фръкна,
даже от ръцете кабела ми дръпна.
През прозореца скочи завчас
и пак без ток останах аз!

Към 8 вече нямаше проблеми,
всичко беше точно - без дилеми!
Тока си дойде кат пор,
И UPS-а се развесели - няма спор.

После тъкмо си похапвах торта,
пак звънят на съпорта.
Мляскайки, вдигнах телефона
и разлях кафе върху едната тонколона.

Даже не направих грешка!
И на любимата колежка
именния ден,
беше честитен от мен.

Пък тя да мисли как ще черпи,
да наема яки шерпи.
Да носят питиета с бъклици и менци
В София на съпорта Венци!