Тази история е измислена, всички споменати лица са измислени герои и са плод на щурата ми фантазия...

Топъл, летен ден - някъде през юли 2007. Ставам в 6:30 сутринта, изпълнен с надежда за живот и с мерак за работа. Минавам покрай компютъра си и с големия пръст на десния крак натискам бутона “старт”. Отивам в банята си за сутрешния тоалет, а компютъра ми вече се е включил и winamp-a се е стартирал и е заредил любимата ми плейлиста с музика на Йохан Себастиан Бах (примерно). След около десетина минути се звъни на вратата. Намятам халата и тичам да отворя - в този момент ме обхваща ужаса – пред вратата ми чакат и потропват нервно 1 униформен, 2-ма господа със странни качулки на главите и някакъв младеж (казвам “младеж” защото ясно си личеше младежкото акне по лицето му). След като се преборих с моментното си изумление успях да намеря къде бяха се завряли всички думи от иначе богатия ми речник и успях да промърморя вяло:
- Добро утро! Мога ли да ви бъда полезен с нещо?
- Сега ще разберем дали е добро – каза униформеният и след това ме погледна с доста ехиден поглед. – Майор Петров 41-во РПУ – униформения отдаде чест с добро и оттренирано с годините движение. - Тези господа са от НСБОП. Въз основа на новия закон за авторското право провеждаме масирана проверка за притежаване на нелегален софтуер, музика и филми по домовете. Имате ли компютър? – Завърши монолога си майора.
- Да, естествено. И какво като имам?
- Ами, този господин ще го погледне за 5 минутки. Той е експерт и представлява музикалните продуценти, сдружението за борба с незаконното използване на защитени произведения и издателите на бизнес софтуер. Не се притеснявайте за информацията в компютъра си, ще проверим само за нелегални програми, музика и филми! Няма да боли.
Тук вече онемях! Усетих как всеки косъм от тялото ми настръхва и очите ми заемат форма тип “полицейска поничка”.
- Какво? Да го пусна в нас? На компютъра ми!!! В никакъв случай. Не знам какво пиете, но аз в дома си никого не пускам. Извадете си заповед (това го знам от филмите) и пак елате. – Треснах вратата с бесен замах. Едно-две парчета от мазилката се строполиха привлечени от изненадалото ги земно привличане.
Стоях до вратата бавно осъзнаващ, че това не може да е реалност. Тук очаквах да се събудя плувнал в пот от сънувания току-що кошмар. Но уви – нищо такова не се случи. Напротив. Отново някой започна да звъни и да чука на вратата, при това доста по-настоятелно. От вън се чуха гласове: “Полиция, отворете”. В този момент, за секунди пред очите ми мина всичко като на филмова лента – музиката, програмите – абсолютно всичко беше нелегално. Сетих се за огромния архив от CD-та с музика и над 1000 филма. С извинение – Присра ми се! Живея на 6-я етаж. Представих си как от прозореца ми политат първо 10 канти с дискове и това всичкото докато натискам shift+del на папки “mp3” и “филми”. Не, не, не - по-добре format c,d,e,f,g,h - /q – дори уиндоуса ми беше пиратка. Ошашавих се!!!
А отвън тропането и звъненето ставаха по-настойчиви. Гласовете започнаха да екзалтират и да оформят непривичен рефрен напяващ само едно и също. Чувах думите, но не ги разбирах – бях в шок. Изведнъж всичко утихна. Нещо изтрака. Причерня ми. Не зная дали припаднах или вратата ме удари, но се осъзнах на земята, държан здраво от онези маскираните, които ме гледаха доста съсредоточено за евентуална грешна реакция от моя страна. Чух гласове, тъй като не можех да извия главата си толкова, че да видя кой приказва се наложи да напрегна слуха си:
- Нещо интересно? – избоботи някакъв глас.
- Не. Нищо интересно. Сигналът е бил фалшив, господин майор. – му отговори неравномерно мутирал гласец. Явно беше на “експерта”
Замислих се. Или съм успял да изтрия всичко докато съм си го мислел, или определено не е ставало дума за мен и моя компютър. Предположих, че е второто.
- Изправете го. – Каза майора. – Благодаря за съдействието господине. Извинявайте, ако сме ви обезпокоили. Щетите няма да ги поемем, защото не ни оказахте съдействие. Довиждане!!! – майора се фръцна и изчезна.
Докато майора говореше го гледах и мигах на парцали. Не знаех къде се намирам – дали в България или някъде в 3-я свят, а уж влезнахме в Европа... В този момент “експерта”, който така и не се представи каза:
- Хайде, товарете всичко в микробуса. И компютъра също. – минавайки покрай мен, държейки 2 канти с дискове измърмори полугласно. – Пират мръсен! Радвай се, че не те опандизих!
- Какво? – реагирах моментално. – Нали всичко е наред. Поне така казахте преди 2 минути. И майора ми се извини. Защо ми взимате дисковете и компютъра?
- Ха ха ха. – засмя се младежа. – Абе ти глупав ли си или не можеш да схващаш? Дисковете ти ги взимаме ние - НСБОП. Ще бъдат унищожени в пещите на “Кремиковци” - младежа намигна на маскираните. - Компютъра ще го дадем на някое ромско семейство. Все пак са социално слаби и не могат да си позволят такива екстри. Хи хи хи.
- Ама... – едва промълвих гледайки как ми пълнят дисковете в сакове.
- Няма “ама” такъв е закона. Оплачи се в народното събрание ако искаш. Твоя си работа. Следващия път ще те съдят по бързата процедура. Ние отиваме да проверим и други места.
Натовариха всичко и изчезнаха в неопределена посока. Аз останах да стоя в коридора по халат. Целия бях в мазилка от изкъртената врата. Ебаси законите... ебаси държавата... Ебаси ебаси-то. Трябваше да емигрирам на запад. Там поне на адвокат щяха да ми дадат да се обадя.