Зелен е той, зелен е там, в градината,
потънал в бурен расте и пъшка -
грах с бубулечки върху листата,
грах със шушулка и стъбло дълго…

Расте си грахът, а на небето
слънцето, спряло, сърдито пече…
Берачи викат нейде в полето -
грахова супа ще обядват те.

Тоз, който падне в тенджера с вода
там той увира: него обядват
баща и майка, дете и внуче,
и за прасето даже остава…

Настане вечер - месец изгрее,
ракийно време вече дошло e;
гърне закъкри, огън затлее,
готвачът пее грахова песен!

Но съмна вече! И в градината
грахът расте, но без шушулки веч,
буби му гризкат листа зелени,
и слънцето пак пече ли, пече!