Петлите първи още дремят в мрака.
Часът е пет... а може би е три?...
но той е вече там - стои и чака
на магазина пръв да се вреди.

Полвинка хляб, едно бурканче мляко,
рецепти и лекарства всеки ден
и споменът за тяло младо, яко
крепят живот залязващ, уморен.

А дневният режим е твърде лесен -
опашка след опашка се редиш...
тук хлябът е по-евтин... там е пресен...
от кой да купиш?... трудно ще решиш...

След магазина - чакаш ред за лекар,
но лекарят... той пак не е на кеф,
а после при кварталния аптекар
оставяш и последния си лев!

Пестиш водата, тока, нямаш парно
и къпеш се в годината веднъж...
а спомняш си стопанството аграрно
и цветната дъга след всеки дъжд...

А помниш ли вечерните забави?
Задявките с момите до среднощ...
Но бяхме хора здрави и корави!
...сега и със Виагра няма мощ...

Безкрайни сериали по Канала -
вий знаете ги всички наизуст,
но невъзможно е със "Три съдби" и "Далас"
да уплътнявате живота пуст...

Забравени от свои и от чужди,
вий, жертви на жестоко общество!
без средства за елементарни нужди,
без шапка, без обувки, без палто...

Уви! Загубено е! Свърши вече...
не ще се върне нивга младостта...
Като река Марица тя изтече
надолу чак, по турската земя...

"О, младост! Колко бе жестока!
Ти даде ни живот красив и драг!
Но как безмилостно изцеждаш сока
на жизнените сили в своя бяг...

И ето ме сега... на всички в тежест...
деца и внуци гонят ме от нас...
Изчезна цвят, надежда, радост, свежест,
щом в пенсионна възраст станах аз..."

Така мълвеше в свойте дълги нощи
един пенсионер нещастен, сам
положил на легло вековни мощи,
с душа без воля и очи без плам...