Сам е той, сам е, там под юргана,
потънал в мисли, лежи и пъшка
ерген с юнашка черна пижама,
ерген във младост и сила мъжка.

На една страна захвърлил Нушка,
на друга - сватба, още нестъкмена;
роднини пият, хорце се люшка
мама Здравка шие Славчова премена!

Сватба е сега... Пейте, роднини
тез Славни песни! Лей се и ти, винце,
от таз чудна бъчва! Ще да се жени
и тоя ертен... Но млъкни, куме!

Тоз, който падне в бой с ергенлъка,
той сватба вдига: него жалеят
фенки разбити, Цар и Калина
и Абрашев песни за него копира...

И балерини в оскъдни премени,
кръшни, прекрасни, танци подемват,
дружно пристъпват те към жениха
и на колянце му дойдат, та седнат.

Една му ризката с роза закичи,
друга му попие главица оросена,
трета му кубенце целуне бърже -
и той я гледа - мила, засмена!

"Кажи ми, сестро, де ми е жената?
Де е моята бъдеща булка?
Кажи ми и ще ти дам заплата -
аз искам, сестро, днес да се женя!"

И плеснат с ръце, па се втурнат,
и с песни хукват из махалата,
питат и търсят дорде открият
и доведат на Слави момата...

И сватба е вече! И на мегдана
софра наредена, вино тече,
хорото води булка засмяна...
и Славчо е вече задомено момче!